Детето има кризи на гняв. Какво да правите в момента и след това?

Кризите на гняв са нормална част от развитието ^[2]. Обикновено започват около 18 месеца и са много чести при малките деца ^[1]. Най-често са между 1 и 3 години и после намаляват, макар да не изчезват напълно ^[2]. До 4 години са много по-редки ^[1].

Някои деца имат много кризи, други почти нямат. Това зависи и от характера на детето, а не само от Вас ^[2].

Защо се случват

Малкото дете иска да изрази себе си, но още не може. Ядът излиза като криза ^[1]. Когато започне да говори повече, кризите намаляват ^[1].

Честите причини са ^[1]:

• умора;
• глад;
• яд, че не може да направи нещо;
• ревност, например към друго дете.

Понякога детето има нужда от време, внимание и обич, точно когато е най-трудно да му ги дадете ^[1].

Преди кризата

• Подгответе се за причините. Ако кризите идват, когато е гладно, носете здравословна закуска. Ако идват, когато е уморено, пазете съня, дори да пропуснете нещо ^[2].
• Забелязвайте доброто. Хвалете конкретно, когато детето се справя ^[2].
• Малки избори. Предлагайте избор между две неща вместо въпрос с „да“ или „не“ ^[2].
• Кратко пазаруване. Кризите често стават в магазина. Пазарувайте кратко и включете детето: говорете какво Ви трябва и го оставете да помогне ^[1].
• Разсейване. Ако усетите, че започва криза, веднага насочете вниманието му: „Виж, котка!“ ^[1]

По време на кризата

• Останете спокойни. Викането и ядосването не спират кризата ^[1]. Не мислете за погледите на хората наоколо ^[1].
• Изчакайте. Понякога е най-добре да изчакате кризата да отмине сама и после да се върнете при детето с утеха ^[2].
• Без подкупи. Не давайте сладко или награда, за да спре ^[1].
• Опасност. Ако детето може да изтича на улицата или е в опасност, хванете го здраво ^[2].
• Удряне и хапане. Ако детето удря, рита или хапе, спрете го веднага и покажете ясно, че това не е позволено ^[2]. Повече: Детето удря или хапе.
• Прегръдка. Някои родители прегръщат детето здраво, докато кризата отмине. Това помага, когато детето е по-скоро разстроено, отколкото ядосано, и когато Вие сте достатъчно спокойни ^[1].
• Друга стая. Вкъщи може да излезете за малко в друга стая, ако сте сигурни, че детето не може да се нарани ^[1].

След кризата

• Назовете чувството: „Знам, че се ядоса, защото…“ ^[1]. Така детето се учи да разбира чувствата си ^[1]. Назоваването на чувството не означава, че отстъпвате ^[3].
• Предложете друг начин да изрази яда: да удари възглавница или да тича и вика в парка ^{[1, 3]}.
• Последователност. Еднаквата реакция от ден на ден намалява кризите. Помага и времето ^[2].

Вие

Кризите са изтощителни. Сменяйте се с другия родител или с близък човек, когато ядът Ви расте ^[2]. Ако искате, говорете с приятели и близки как да изчаквате спокойно ^[2].

Кога да говорите с личния лекар

Ако поведението на детето сериозно Ви тревожи, говорете с личния лекар ^{[1, 2]}.

Къде съветите се различават

NHS съветва да не отстъпвате, ако вече сте казали „не“, защото детето ще научи, че кризата помага ^[1]. AAP казва, че понякога е добре да отстъпите малко, за да се успокоите, но че последователността от ден на ден е важна ^[2]. И двата източника са против подкупите и викането ^{[1, 2]}.