Към съдържанието
Вход
Търсене в библиотеката
Хранене

Витамин D за бебета: защо, колко и докога

Защо кърмените бебета имат нужда от витамин D, колко препоръчват ESPGHAN, AAP, NHS и българските норми и как да говорите за това с личния лекар.

  • от раждането до 5 години, за семейства в България
  • 5 мин. четене

Източниците са сверени на 25 октомври 2026 г. Текстът е подготвен с помощта на изкуствен интелект. Медицинската проверка от лекар предстои. Как проверяваме

Съдържание (7)
  1. Защо бебето има нужда от витамин D
  2. Колко витамин D се препоръчва
  3. А ако бебето е на адаптирано мляко?
  4. Докога да се дава
  5. Не повече от необходимото
  6. А слънцето?
  7. Кога да потърсите лекар

Витамин D помага на организма да изгражда здрави кости. Недостигът му в ранна възраст може да доведе до рахит, затова витамин D е една от малкото добавки, които се препоръчват рутинно на бебетата [5].

Защо бебето има нужда от витамин D

Основният естествен източник на витамин D е кожата, която го произвежда под влиянието на слънчевите лъчи [5]. Колко витамин D се образува обаче зависи от много неща: сезон, географска ширина, облачност, замърсяване на въздуха, облекло, слънцезащитен крем и цвят на кожата [1, 2].

Кърмата е най-добрата храна за бебето, но сама по себе си не осигурява достатъчно витамин D [2]. Затова кърмените бебета са група с повишен риск от недостиг [1].

Колко витамин D се препоръчва

Дозите на витамин D се изписват в международни единици (МЕ) или в микрограми (мкг). 1 мкг се равнява на 40 МЕ, следователно 10 мкг са 400 МЕ [3].

  • ESPGHAN (Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене) препоръчва всички бебета да получават 400 МЕ витамин D дневно през устата през първата година [1].
  • AAP (Американската академия по педиатрия) препоръчва 400 МЕ дневно за кърмени и частично кърмени бебета, като се започне още в първите дни след раждането [2].
  • NHS препоръчва 8,5 до 10 мкг дневно за кърмени бебета от раждането до 1 година, целогодишно [3].
  • Българските препоръки на Министерството на здравеопазването от 2008 г. посочват 10 мкг (400 МЕ) дневно на капки за всички здрави и доносени кърмачета [5].

За недоносени бебета и при специални състояния лекарят определя индивидуална доза [5].

А ако бебето е на адаптирано мляко?

Адаптираното мляко в Европа задължително съдържа добавен витамин D [1]. Затова:

  • според NHS бебета, които пият повече от 500 мл адаптирано мляко на ден, обикновено не се нуждаят от допълнителни капки [3];
  • според AAP, както я цитира CDC, добавка е нужна, ако частично кърменото бебе пие по-малко от около 1 литър (32 унции) адаптирано мляко на ден [2];
  • ESPGHAN препоръчва 400 МЕ за всички бебета, без да прави отделно разграничение за храненето с адаптирано мляко [1].

Ако бебето Ви е на смесено хранене, обсъдете с личния лекар или педиатъра дали и колко капки са нужни.

Докога да се дава

Препоръката на ESPGHAN и NHS за бебетата обхваща първата година [1, 3]. След това NHS препоръчва 10 мкг (400 МЕ) дневно целогодишно за деца от 1 до 4 години [3]. CDC посочва 600 МЕ дневно като препоръчителен прием за деца от 12 до 24 месеца [2].

В България физиологичните норми за хранене, определени с наредба на Министерството на здравеопазването, са 10 мкг витамин D дневно до 12 месеца и 15 мкг (600 МЕ) дневно от 1 до 7 години [6]. Това е общият дневен прием, който детето има нужда да получава, а не непременно доза капки: колко от него да бъде под формата на добавка, преценява личният лекар.

Не повече от необходимото

Витамин D е полезен, но излишъкът също е вреден. NHS посочва като горна граница 25 мкг (1000 МЕ) на ден за бебета под 12 месеца и 50 мкг (2000 МЕ) на ден за деца от 1 до 10 години [3]. Ако бебето пие адаптирано мляко и същевременно получава капки или мултивитамини, проверете с личния лекар или педиатъра общото количество.

Спазвайте дозата, посочена от лекаря или в листовката на продукта. Различните капки съдържат различно количество витамин D в една капка.

А слънцето?

AAP съветва бебетата под 6 месеца да се пазят от излагане на слънце, тъй като кожата им изгаря много бързо, а и те лесно прегряват [4]. CDC също препоръчва добавка, вместо да се разчита на слънцето, заради риска от рак на кожата и голямата несигурност колко витамин D се образува [2].

Разходките на открито са полезни, но за витамин D при бебето разчитайте на капките, а не на слънцето.

Къде съветите се различават

  • Кога да започнете: AAP съветва да се започне в първите дни след раждането [2], NHS от раждането [3], а българските препоръки от 2008 г. посочват края на първия месец [5].
  • Слънцето: българският документ от 2008 г. подчертава ежедневните разходки и достъпа до светлина като източник на витамин D [5], докато AAP съветва бебетата под 6 месеца да се пазят от слънце [4].
  • Адаптирано мляко: NHS и AAP посочват прагове от количеството адаптирано мляко, а ESPGHAN препоръчва добавка за всички бебета [1, 2, 3].
  • След първата година: NHS посочва 10 мкг дневно до 4 години [3], а българските норми и CDC посочват 15 мкг (600 МЕ) общ дневен прием [2, 6].

Кога да потърсите лекар

Обсъдете витамин D с педиатъра или личния лекар още при първите прегледи след раждането. Попитайте:

  • от кога да започнете и какъв продукт да изберете;
  • нужни ли са капки, ако бебето е на адаптирано или смесено хранене;
  • какво да правите, ако бебето е недоносено или има по-тъмна кожа;
  • колко дълго да продължите след първата година.

Не спирайте и не увеличавайте дозата самостоятелно, без да се посъветвате с лекар.

Източници

  1. Vitamin D in the Healthy European Paediatric Population (Braegger C et al.). ESPGHAN Committee on Nutrition, Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, 2013. Отворено на 25 октомври 2026 г.
  2. Vitamin D and Breastfeeding. Centers for Disease Control and Prevention (CDC), 2024. Отворено на 25 октомври 2026 г.
  3. Vitamin D. NHS, 2024. Отворено на 25 октомври 2026 г.
  4. Sun Safety for Babies and Young Children. American Academy of Pediatrics, HealthyChildren.org, 2024. Отворено на 25 октомври 2026 г.
  5. Препоръки за здравословно хранене на кърмачета. Министерство на здравеопазването, Национален център по опазване на общественото здраве, 2008. Отворено на 25 октомври 2026 г.
  6. Наредба № 1 от 22 януари 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението, Приложение № 6. Министерство на здравеопазването, 2018. Отворено на 25 октомври 2026 г.

Тази статия е за информация и не замества прегледа и съвета на лекар. Ако забележите неточност, пишете ни: ще я проверим и ще отбележим промяната.

Свързани статии

Още статии: Хранене